Windtalkers / Гласът на Вятъра (2002)

3742
02:14:14
96%
Rates : 28


Windtalkers / Гласът на Вятъра (2002)

## Режисьор : Джон Ву

## В ролите : Никълъс Кейдж, Франсис О’Конър, Крисчън Слейтър, Адам Бийч, Роджър Уили

## IMDBЛинк към IMDB

## Трейлър : Линк към трейлър

## Официален сайт : Линк

## Държава : САЩ

## Година : 2002

## Времетраене : 134 минути

## Бюджет : $115,000,000

## Субтитри : Български

## Резюме : За да предотвратят възможността японския враг да залови съобщенията им, американската армия в Тихия океан събира оператори от индианското племе навахо, чийто език се превръща в код, който е невъзможно да бъде дешифриран. От съображения за сигурност всеки радист се съпровожда от “телохранител”, който не трябва да позволи той да попадне жив в ръцете на врага. Джо Ендърс, кален ветеран, е един от тези ангели-хранители. С риск да бъде взет за мръсник, той прави всичко възможно да не се сближи със своя индианец.

За разлика от последните оправдаващи войната филми, “Гласът на вятъра” е много личен филм. Третирайки двусмислените отношения между главните герои, той неизбежно се родее с останалите филми на Джон Ву по същата тема като “The Killer” (1989) или “Bullet in the Head” (1990). Откриваме същия сантиментализъм, доведен до крайност, но компенсиран с изумително мрачна атмосфера. Единствената разлика е историческият фон, който ни препраща към изпитаната холивудска условност, макар и не непременно демодирана. Тя се оправдава от малко анекдотичния и неразказан до днес сюжет: употребата в армията на диалекта на племето навахо. Сюжета е впрегнат в услуга на мощния вътрешен конфликт у героя на Никълъс Кейдж. Неговата мисия (да бди над някой, с когото не трябва да се сближава) е толкова по-трудна за изпълнение, защото е формулирана тайно. Никога не е казано, че индианците трябва да бъдат убити, но всички са го разбрали.

Джон Ву експлоатира превъзходно тази ситуация на безсловесна комуникация: всичко преминава през гледната точка на ранения персонаж на Никълъс Кейдж, оглушал в резултат на злополука, ням по задължение и постоянно напрегнат от невъзможността да изрази чувствата си. Екшън-сцените (бомбандировки и преки двубои) са зрелищно изработени и макар да не достигат наситеността на градските му кримки, за достатъчно въздействащи. Ву е пожертвал малко от стила си, но неговата искреност си остава безупречна.